не знам защо хрумна ми да ти пратя това
виж какво си поделя върхушката
http://netinfo.bg/?tid=40&oid=1155723 не мога да се примиря с факта, че не правя подобни неща
работих толкова усърдно години наред, за да стигна до други нива
разбира се, бях там, където малцина не са си и помисляли
но аз искам още, и още, и то неща като тези - скандално грандиозни
макар че кому е необходимо това
кой още и още иска да доказва някому, че може да преобърне света
а същевременно не ми стиска
но вървя, щото не умея да спра
... докато в един момент два пръста ме хващат за главицата, и докато ритам с крачета, ме връщат в някаква нова изходна позиция
и някакви хора ме доближават, сякаш такова като мен не са виждали по своите места досега
тръгваме заедно, хем ново и приятно е
хем, броните ми са толкова дебели, че съм изгубила чувство за допир дори със самата себе си
какво ли остава за вас, тези наоколо
кого си мислите, че виждате, питам
не искам повече да ви мамя, но и не знам какво да покажа
толкова много време е минало така, че съм забравила как
губя си
после пак изригвам
по-дива от всякога
но няма още сила, която да разкъса броните
уморена съм
но знам, и че няма да спра
и що за процес е това
да му се не види
не ме е страх, но имам толкова много въпроси, а отговор сякаш не съществува
това, за въпросите и отговорите, си го измислям аз, казвам си после
в общия план това не е предвидено, не му е необходимо
защото то просто си е
и не иска да пита как и защо
кога ще настане тогава това сливане
отвъд въпросите и отговорите

оффф, и направих си блог, за да пиша там, и да те оставя на мира
обаче не се получава
засега
усещането е, като както преди сблъсък, как нещо като магнитна възглавница ме сграбчва и задържа на разстояние
и хем не може да случи катастрофата, хем, не мога да се дръпна, да се върна назад
някакъв породил се вакуум, току преди експлозия
и стоя очи в очи с обекта на сблъсъка, и не мога да се помръдна
затова пиша отново тук, защото имам усещането, че ти знаеш нещо, нещо от отговорите
макар и да не го осъзнаваш, или да не си позволяваш да го осъзнаваш
или няма да ти хрумне да го потърсиш, докато не те изръчкам за това, докато някак не ти напомня
хммм, дойде ми и цитат от пиесата - като да тръскам някого и да крещя в лицето му - какво криеш в гардероба, което да не може да е и мое ...
и не е задължително отговорите да са в думи или в изречения
може да е неволен жест, тип поведение
знам ли какво чакам
и не мога да извърна глава дори, стигнала ли съм дотук, трябва да изгледам до края
всичко
и ако се дърпам, почва отначало - а сега и това, и това, и това, а ето и това
можеш ли още, пита ме ... има и още, ето, ето ти и това, и това, и това ...
в такива моменти ми иде да издъня целия свят, и да попитам с колкото ми глас държи - а кой идиот е казал, че бог е любов, кой ................................................................................
...................................................................................................................................
...................................................................................................... ... ... ... после обаче става много тихо
тишина, каквато дори преди сътворението не е съществувала /банално изречение, но не ми се трие сега/
отпускам се
чувствам се погалена и прегърната
между гърдите зее дупка - лепкава, гъста, течна маса се стича оттам на вадички
очите са мокри
миглите тежат
а на устата усмивка
и един глас там някъде мълви ми едва - благодаря
... спи сега
аз утре пак ще се върна
има още толкова много неща
... благодаря, спи сега
аз утре пак ще се върна
има още толкова много други неща
награда съня е за пътя
аз утре пак при теб ще се върна
поредните крачки редом с теб ще вървя
вечерта пак ще плачеш
и аз пак ще прегърна всяка твоя сълза ... в нея, само, себе си мога да зърна

... и да искаш...

то е обеззаглавяващо, обезглавяващо....

в моя блог, но след като прочетох това се отказах,защото най-много да кажа нещо по-малко...но все пак не обещавам,че няма да пиша, защото ми се пише..ще се напишам чак...

трудно е наистина да се озаглави хаосът, който идва след счупване на дебел слой рутина; хаосът е хем възбуждащ, изригващ, вдъхновяващ, хем и леко плашещ, пък и все се появяват някакви предателски идеи от рода на - ето можех да бъда еди какво си, да постигна това и онова, ако не бях счупила рутината; мога само да ти кажа не се плаши и не спирай да задаваш въпроси, много хора и неща ше окапят по пътя, но и нови ще дойдат; аз лично съм с теб (надявам се, че го показвам достатъчно), раменте ми са здрави и винаги имам подръка кърпичка за сълзи (ако ти потрябва)

понеже всяко мое влизане в блог-а е като кражба, всичко ми е на порции - и коментарите:) специален поздрав:

www.youtube.com/watch?v=GXUocl3hJgY

Бесконечность (Земфира)

Я хочу, чтобы во рту оставался честный вкус сигарет
Мне очень дорог твой взгляд, мне крайне важен твой цвет
Я умираю, когда вижу то, что вижу, и не кому спеть
Я так боюсь не успеть, хотя бы что-то успеть

Припев:
Замороженными пальцами, в отсутствие горячей воды
Заторможенными мыслями, в отсутствии конечно тебя
И я застыну, выстрелю в спину
Выберу мину и добрый вечер
Я не нарочно,
Просто совпало,
Я разгадала знак бесконечность

Разочарованные фильмом - очарованные небом глаза
Я не смогу объяснить, но возвращаюсь назад
Проводи меня, останется не больше, ну и не меньше, чем звук
А звук тот же, что нить, но я по-прежнему друг

Припев:
Замороженными пальцами, в отсутствие горячей воды
Заторможенными мыслями, в отсутствии конечно тебя
И я застыну, выстрелю в спину
Выберу мину и добрый вечер
Я не нарочно,
Просто совпало,
Я разгадала знак бесконечность

Соло.

Припев:
Замороженными пальцами, в отсутствие горячей воды
Заторможенными мыслями, в отсутствии конечно тебя
И я застыну, выстрелю в спину
Выберу мину и добрый вечер
Я не нарочно,
Просто совпало,
Я разгадала знак бесконечность

И я застыну, выпрямлю спину
Кепки надвину и добрый вечер
Я не нарочно,
Просто совпало,
Я разгадала знак бесконечность

И я застыну, выпрямлю спину
Кепки надвину и добрый вечер
Я не нарочно,
Просто совпало,
Я разгадала знак бесконечность

И я застыну..