Постинг
15.02.2008 15:33 -
... да се събудя днес, да отворя очи, да погледна
Автор: taraorasi
Категория: Изкуство
Прочетен: 1012 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 15.02.2008 17:06
Прочетен: 1012 Коментари: 1 Гласове:
0
Последна промяна: 15.02.2008 17:06
... да стана, да отида, да седна
да се мушна тук и там
да видя
да съзра
на чуждо място думи, с енергията на нещо толкоз близко до това,
което и у мене е
споделяйки ли само
сме така еднакви
защото иде то оттам, отвъд ума,
от извора на съществото, където, знам,
едно е ...
... и да усетя след това разкъсващия тишината вик и пръските от експлоадиращ сок на ябълка
след пронизителното хррръссс на хладната стомана в ръцете на жена,
която няма да се спре
дори когато сърцето понякога във брони оковано е
от векове ...
... и после, това, което ти наричаш - газя наред,
аз наричам - издухвам
защото моята сила е в това, да раждам ветрове ...
но то е същото
това, което ти наричаш - човек на крайности
и балансът очевидно не съм го нацелила съвсем... -
него повтарям го и аз всеки ден
и знам, че тук съм, във света, да се науча именно и на това -
да умея да седя в средата, в центъра, да чакам, да мълча
и после ... да уцелвам ... с ножа ябълката
може би така
... и да натисна после play
и да чуя една от най-любимите си песни още от тийнейджърските времена ...
http://www.youtube.com/watch?v=MZmPD6-vNVY
но тук да го сменя с това
http://www.youtube.com/watch?v=2QMiUYhhKQg&feature=related
мисля, че е повече от любопитство
защо така започна Днес ...
... а Вчера ядох шоколад
всеки път така е, когато вътре е студено -
хем дом е той, студа, за мен,
хем искам вече нещо ново, нещо променено ...
хем къщата ми е във тишината, хем буря търся ...
а буря щом намеря - бръснач е тя
разхвърля ме, разнищва ме,
излизам
раздробена,
на частички - малки, хиляди слънца ...
и после пак така, и пак така, и пак така ...
как хубаво е на излизане да кажеш на някого - здравей ...
да се мушна тук и там
да видя
да съзра
на чуждо място думи, с енергията на нещо толкоз близко до това,
което и у мене е
споделяйки ли само
сме така еднакви
защото иде то оттам, отвъд ума,
от извора на съществото, където, знам,
едно е ...
... и да усетя след това разкъсващия тишината вик и пръските от експлоадиращ сок на ябълка
след пронизителното хррръссс на хладната стомана в ръцете на жена,
която няма да се спре
дори когато сърцето понякога във брони оковано е
от векове ...
... и после, това, което ти наричаш - газя наред,
аз наричам - издухвам
защото моята сила е в това, да раждам ветрове ...
но то е същото
това, което ти наричаш - човек на крайности
и балансът очевидно не съм го нацелила съвсем... -
него повтарям го и аз всеки ден
и знам, че тук съм, във света, да се науча именно и на това -
да умея да седя в средата, в центъра, да чакам, да мълча
и после ... да уцелвам ... с ножа ябълката
може би така
... и да натисна после play
и да чуя една от най-любимите си песни още от тийнейджърските времена ...
http://www.youtube.com/watch?v=MZmPD6-vNVY
но тук да го сменя с това
http://www.youtube.com/watch?v=2QMiUYhhKQg&feature=related
мисля, че е повече от любопитство
защо така започна Днес ...
... а Вчера ядох шоколад
всеки път така е, когато вътре е студено -
хем дом е той, студа, за мен,
хем искам вече нещо ново, нещо променено ...
хем къщата ми е във тишината, хем буря търся ...
а буря щом намеря - бръснач е тя
разхвърля ме, разнищва ме,
излизам
раздробена,
на частички - малки, хиляди слънца ...
и после пак така, и пак така, и пак така ...
как хубаво е на излизане да кажеш на някого - здравей ...
Търсене
Архив