Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.02.2008 14:52 - не е важна целта, а пътя - това ми каза ти, това бе знакът, и ключът към всички неотворени от мен врати, които чакат ...
Автор: taraorasi Категория: Изкуство   
Прочетен: 1151 Коментари: 1 Гласове:
0

Последна промяна: 25.02.2008 22:16


този поток от подредени вибриращи нишки ме намери случайно днес
а знаем за случайностите ...
намери ме с първото enter на клавиатурата
и ме заля
в тази вълна, в която аз обаче умея да плувам добре, се отпуснах, и изникнаха спомени
спомени за цялото онова време, което наричаме - преди, и в което съм чакала
края на коридора
водещ до една врата
незаключена
с една дръжка от красив метал
оставена там недокосвана от предните последни времена
/всеки път когато идвам минавам по този коридор/
която да обхвана с пръстите в дланта си,
да натисна,
и да придърпам вратата към себе си

когато двата свята от двете страни на вратата се докоснат след отварянето
настъпва явление, подобно на това, в което тишината застава лице в лице с бурята,
като това, в което тъмнината е заслепена от силата на светлината
явление, в което кулите зад гърба рухват с целия грохот, който ухото е програмирано да долови
защото има и по-голям, отвъд тези нива
но по-добре, че не чуваме оттамо

заставам на прага
напред - пространства безграничност
необитавани от мига на първото проявление на каквото и да е там, което е
чисти и непристъпни досега
чакащи с трепет художника и отварянето на същата тази врата, но от другата й страна

на прага не винаги е ясно как и защо, къде и дали
нужен е първи знак
знак,
че оттук насетне вече нищо няма да е същото

не знам как е при другите
не знам как било е дори при теб
мене там ме намери ти
или аз намерих те
нарече себе си опосредител, помниш ли
толкова се смях тогава на тази нова за мен дума, като дете, дни наред
едва сега по мъничко вече разбирам какво се е случило
знаем го, да, но не сме говорили за това
не бива с думи
сънищата затова са красиви, защото са в картини

... днес ти празнуваш своето идване отсам
мислех, да ти се обадя по телефона и да кажа моите вълшебни пожелания
за оттук напред
но пулсацията на този звуков поток, който стои виртуално материализиран, визуализиран и attach-нат накрая на тази страница,
някак се сля с мисълта за теб и твоя ден
седнах, и ето, и думите дойдоха
те идват от същото това място, към което ти ми подаде тогава ръка за първо довиждане,
за да пристъпя
хм, интересно, как при мен е обратното - 
да казвам здравей - на излизане, и довиждане - на влизане ...

и явно всичко тук, всичко това, е моя неповторим начин да благодаря,
след толкова време
и да ти кажа
ч е с т и т   р о ж д е н   д е н
да ти дам моя подарък,
а ти знаеш колко ценен е за мен поток от песен
вземи - за тебe е

и да добавя още една страница от книгата на tara
ти ми каза и това тогава - ... твоята книга вече се пише ...
трябваха много такива писма към още прекрасни същества, изплували в онези чисти пространства,
за да разбера и това, че те, писмата, са моята книга ...

ето, съществото ми позна този миг
и сега потока, под зениците пък, пълноводен е, рукна, та преля,
това е начин на един женски водолей да каже, че плаче,
и е толкова хубаво да съм истинска в това
наистина, заслужавало си е чакането,
да усетя какво е да имам моменти, в които броните ми падат
на ден като днешния
вид сатори, не мислиш ли ...





... когато сутрешната мъгла се разсейваше ...
всичките води се сбираха
във Вечната река
завинаги в безкрая ...

... какви само думи са вплели - в потока вибриращи нишки ...

/или оттук/  http://www.youtube.com/watch?v=IqC2P4chhto&feature=related
                     http://www.youtube.com/watch?v=8ioavsW0tgI&NR=1





Тагове:   каза,


Гласувай:
0



1. ka6urka - сребърна си някак...
24.02.2008 13:51
и ефирно вплиташ думи...паяче прозрачно
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: taraorasi
Категория: Изкуство
Прочетен: 41856
Постинги: 17
Коментари: 18
Гласове: 201
Архив