Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.02.2008 22:35 - единственото писмо до баща ми, а с това сега стават и две - вече си говорим
Автор: taraorasi Категория: Изкуство   
Прочетен: 2203 Коментари: 3 Гласове:
0

Последна промяна: 26.02.2008 13:15


подреждам
и изпадна измежду другите листове
подържах го в ръцете си и усетих, че се появява сега, за да не бъде затрупано отново между хартиите
проговори ми с глас сякаш, че иска да го пусна тук, в това пространство
за да лети свободно
за да можеш да си го прочиташ, когато имаш време
... и когато се сетиш за мен
иска ми се там, където си сега, да се сещаш повече за мен
да идваш
да си говорим
нима след толкова години мълчание наистина няма какво да си кажем
през всичките тези години, скришно от майка ми, за да не я натъжавам, бях намерила телефона ти в указателя, и по един път в годината набирах номера, защото бях неспокойна, че може да умреш и няма да те видя вече
и така проверявах, дали си още жив
чувах гласа ти от едно единствено "ало", и затварях бързо уплашена, да не ме познаеш някак, и да не се разсърдиш
да се разсърдиш още повече
защото, щом не ми се обаждаше, и не искаше да ме видиш толкова години, значи си ми бил много сърдит за нещо
така и не разбрах за какво

след като мама умря, чух гласа ти в цял разговор с мен, за първи път, след някъде от около 18 години
..., не помня даже вече колко бяха
ала нещо в теб все още беше останало неспокойно, така и не разбрах какво
и не дойде на гроба й
не поиска да се видим и след това
държа ме на уреченото за среща място повече от час, и не дойде, помниш ли
обадих ти се да питам какво е станало, а ти просто ми каза, че си се отказал
много плаках тогава
много
всички си бяхте тръгнали вече - и тя, а ето сега, и ти, нищо, че беше все още жив

после, колко, две години минаха оттогава
не издържах и пак се обадих
беше преди коледа
и след един катастрофален сблъсък на пътя, след който имах нужда от закрилата на някой, на някой ... близък
гласът на жената, с която беше споделял живота си, отвърна този път от другата страна на слушалката
нямаше как, представих се, тя знаеше коя съм, поисках да те чуя
каза ми, че не можем да си говорим, че от две години не си добре, лежиш само и вече не говориш, не помниш нищо - и нея почти, и другите ти деца, също
събрах сили и си поисках да дойда да те видя
и тя се съгласи
уговорихме се
за втория ден на коледа
тогава разбрах какво означава вярването - по коледа стават чудеса
бях във възторг, че най-накрая това ще се случи, нищо, че си толкова болен
щях да те видя, и цялата треперех от вълнение

пристъпих в дома ти в онзи ден, влязох в стаите, подишах от въздуха ти
дано не си ми бил сърдит за това
за дързостта ми да вляза
и те видях
беше много отслабнал, но познах ръцете ти - големите ти ръце и пръсти си бяха същите
по тях те познах
нещо в мен каза си, да, това са ръцете на баща ми
и лицето ти не беше много променено, но някак, хем увяхнало, хем бебешко
очите ти не реагираха на моите
или имаше сигнали, но в мозъка ти преките пътища за спомняне се бяха срутили, и докато мислите ти обикаляха по околовръстното, се губеха, и ти забравяше за къде си ги пратил
все пак наруши тишината и след половин час гледане успя да произнесеш името ми
назова ме, да
като те питаха после, каква съм ти аз, дори каза - дъщеря ми
сякаш бях призната
имах сили само да се усмихна
но сърцето ми не каза нищо
там пък моите пътища към теб отдавна бяха затрупани от свлачища, и ми трябваше и на мен време, да минавам по обиколни, за да стигам до спомените си, и това да накара струните ми да завибрират в някаква тоналност, което наричаме чувства
за трите часа очна ставка, каза още няколко думи, и толкоз
нямаше нито сили, нито памет за повече
не, не ти се сърдех
макар, че мислех да питам толкова много неща
но ти ги отнесе със себе си
беше дочакал по някакъв начин и причина това мое идване, след близо двадесет години
и после на петнадесетият ден от новата година си решил да отпътуваш оттук
нищо, че ми казаха чак девет месеца след това
все пак притесненията ми са били напразни
видях те, преди да умреш
нали това исках
дали и ти видя мен, не разбрах точно
но се случи
намерихме се там и с моята полу-сестра, и полу-брат, който се оказа, че през всичките тези години ме е търсил, но неуспешно
каза, че си му казвал, че не е негова работа

... странно, сега, докато пиша това, дойдоха още куп неща ... и си спомних, че ...
всъщност след една седмица имаш ... рожден ден
ама че ... усещане
да не си наблизо някъде и да ме наблюдаваш сега
нима това сега е начин да си говорим, оттук
... искаш подарък
не разбирам
аз не те познавам, не знам какво обичаш
ах, да, да сложа писмото тук
... че това ще пробуди енергията ...
тук поне няма заобиколни пътища
тук всичко е пространство от една точка, няма нужда от движение и посока
то си е тук
не идва от никъде, и не ходи никъде
и ти си сега тук, между всичките тези виртуални знаци, и ние заедно създаваме това
у с м и х н а х   с е
правим за първи път с теб нещо заедно, знаеш ли
правим го заедно, за твоя рожден ден
и аз имах рожден ден преди близо месец
ти какво ми подари, обаче
забравил си ... пак ... ех, ...
ти така и не ми подари нищо, за нито един рожден ден
нито за каквото и да било друго
сега, преди коледа, за да отпразнуваме една година от виждането си, на първата ми официална среща с моя брат, твоя син, обаче, той ми купи шоколад
късчето сладка бащина любов, до която така и не се докоснах в този живот
знам, че те смутих, но исках да ти го кажа
късно е обаче вече да се сърдя
сигурно има и по-важни неща ...

да вкарвам писмото ли каза
добре, започвам
обръщам глава към листа хартия, и телепортацията започва
то тръгва през мен, шмугва се през очите ми, протича по незнайните пътища на тялото ми, и се изсулва през пръстите ми по клавиатурата
/да, това е клавиатурата на моя ноутбук, не знам дали си виждал notebook, но така се казва/
след малко ще премине в междуекранието и там броенето ще започне отново
за писмо това сигурно ще звучи така - времето преди екрана и времето след екрана ...
а за нас - времето отсам, и времето отвъд ...
нима вече ще си говорим - ти, там отвъд, а аз, тук - ще пиша
обещаваш ли ми
... да си идваш вече
и без да ме лъжеш както преди,
а все не си идваше

е, все пак те дочаках

... а ..., и ..., преди да започна ... мога ли само да те помоля нещо
- аз съм на голям кръстопът сега, татко
и в това как да живея, и в това как да работя, и в това как да обичам
можеш ли да ми подадеш ръка ... онази голямата, с големите пръсти
да я подържа
само за малко
какъв по-голям подарък от това

... не, не плача вече

у с м и х в а м   с е

и   т и   б л а г о д а р я ... ... ...






03.09.2004
София

Здравей,
Признавам, че бях изненадана онзи ден!
Същевременно уважавам и правото ти на избор, и се надявам да си взел за себе си правилното решение.
През всичките тези години майка ми не ми каза нищо за теб, за вас двамата, но и аз не я попитах - толкова бях свикнала да сме само двете ...
След всичко, което ми се случи през последните шест месеца, докато я гледах как гасне, когато тя си отиде завинаги, реших, че трябва да те потърся, да се видим, да си поговорим - мислех, че имаме какво да си кажем ...
И най-вече исках да ти кажа, че не съжалявам за нищо, исках да ти кажа, че се гордея и с двама ви, независимо какви сте били и през какво сте преминали, независимо от болката и страданието! 
Исках да те помоля да не се обръщаш с гняв назад, да изчистиш сърцето и мислите си, и да оставиш да изплува чиста и съкровена любов към всички, които си обичал.
Исках да бъда посредник между нашия свят и светът, където е сега майка ми, и да ви помоля да си простите!
Исках, с мъдростта на моите 32 години, да ви кажа, да не съжалявате, да ви кажа, да не пресмятате кой кого колко и как е обичал, да ви кажа, че щом любовта се е проявила, независимо къде, как и с кого - не бива да има вина! 
Исках да ти кажа, че независимо от всичко, през всичките тези години съм мислила за теб понякога, и може би по някакъв начин съм те обичала, макар, че не те познавам! 
Исках да ти кажа, че ако имаш нужда от нещо, можеш да ми се обадиш.
Както ти казах по телефона, работата ми е свързана и с пътувания зад граница, даже от известно време не живея в България - върнах се, когато разбрах, че майка ми е болна. След  време вероятно ще потегля обратно. 
По-долу ти пиша още веднъж моите телефони, но допълвам и няколко служебни номера, в случай, че се обадиш и съм заминала. Секретарката винаги знае къде съм и ако оставиш съобщение, ще ми го предаде - аз винаги мога да ти се обадя.
Онзи ден исках да ти оставя някои неща за "Бог да прости" - такъв е обичаят, знаеш. Понеже така и не се видяхме, а са нарочени за теб, не мога да ги дам на друг и затова реших да ти ги изпратя с този куриер.
Мога да пиша още, но все пак това беше най-важното, а и хората рядко четат повече от две страници, и не бих искала да бъда досадна.
Накрая искам да ти благодаря за това, което съм, защото макар и разделени, аз нося частица от теб! Баба ми казваше едно време, че каквото си направил "е станало", обичал си да изпипваш нещата. Казваше за мене, че съм взела това качество от тебе - каквото съм почнела да правя, все е ставало хубаво. Особено сега, в работата си, аз наистина съм страхотен перфекционист и благодарение на това се доказвам, и хората ме оценяват.
Така че искам да си спокоен, че макар и да не си бил близо до мен, по един своеобразен начин си успявал да ми помагаш и да ме поощряваш!
Желая на теб и на твоите близки много здраве, щастие и любов!
И нега Бог да Ви пази!
Прегръщам те и те целувам,
Т


Тагове:   писмо,   баща,


Гласувай:
0



1. lava - Прегръщам те!
25.02.2008 20:16
Години наред мечтаех за това, а нямаше никой до мен. В най-тежките моменти бях сама. И носех тежкото бреме на бащиното неодобрение. Нямаше конфликти, защото умея да търпя и да мълча и да се съгласявам, но в сърцето ми имаше вулкан от болка и неудовлетвореност, чувствах се необичана. Успях да бъда до него в последните му часове и му казах, че го обичам. Но той не ми каза нищо и така си отиде. Мир на праха му.
А може би преживяхме тези испитания, за да станем по-силни. И да се научим да обичаме дори тогава, когато се чувстваме необичани.
..... :)))
цитирай
2. ugeen - и аз!
29.02.2008 18:08
Не мога точно да изразя какво почувствах. Някакви вибрации, някакво трептене на вечността. Много е истинско това, което си написала. чак ме побиха тръпки. Но се радвам много, че си го написала.
Имам чувството, че все едно си освободила някаквъв енергиен поток..
Знам, че не се познаваме на практика, но си много красиво същество. И няма как човек да не го усети!

Винаги съм възприемала нас хората като проводници на енергия. Сякаш животът е дъжд, а ние сме някакви стъклени тръбички, през които може да мине, ако не са се задръстили с боклуци.
Много ми е красиво това, че си простила. Аз имам чувството, че не съм толкова добра. В прощаването.
Благодаря за това, което си написала.
То несъмнено е проява на любов в чиста форма. И това е единственото, което има значение.

Единственото, което реално остава от нас.

А за кръстопътя.. се сетих нещо което пях чела наскоро.

Life will provide you with signs. But you have to be willing to see those signs and to follow whatever path they lead you on. And whatever path you follow will lead you to your happiness.

Наистина вярвам, че е така. :) .............................
цитирай
3. анонимен - от Владо
06.03.2008 08:21
Теди, макар и толкова отдавна да се знаем, тази част от теб някак си винаги е оставала в сянка. научих нещо ново за теб, и, колкото и да е странно, за себе си, за уважението, човечността, сложното изкуство да прощаваш и колко трудно е да в недоизказаност. Благодаря ти, че сподели всичко това. Искрено се надявам да е част от нещо, което те прави по-силна. И виждам, че определено те е направило по-зряла.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: taraorasi
Категория: Изкуство
Прочетен: 41864
Постинги: 17
Коментари: 18
Гласове: 201
Архив