Прочетен: 2915 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 23.04.2008 01:31
... просветлението, към което е насочен зен, заради което съществува
идва от само себе си
както и съзнанието
него в един момент го няма
в следващия го има
през XII век китайският наставник куо-ан /какуан/ нарисувал десет бивола
изхождайки от образите на по-ранни даоистки биволи
и написал към тях коментарите в проза и стихове
възпроизведените тук илюстрации са съвременна интерпретация на темата от томикичиро токурики изтъкнат майстор на гравюри върху дърво от киото
биволът е вечният жизнен принцип, истината в действие
десетте бивола представляват последователните стъпки към осъществяването на собствената природа ...
това по-горе е из теорията
когато видях за първи път преди близо две години тези рисунки,
познах,
че съм следвала тези стъпки
това ме усмихна
и продължава
да ме насочва
да продължавам
и днес
***
намерих книга за зен онзи ден в една книжарница
и видях, че в нея са вместени коментарите и същите онези рисунки,
които,
заедно със случването там, когато видях ги за първи път,
промениха за сетен път осъзнаването ми
искам да благодаря на онзи миг
и сега усетих необходимост за себе си да ги пренеса тук
да ги препиша
така, както са преписвали писанията преди
за да ги види и прочете всеки друг
който си е позволил да извърви пътя дотук
и не се е уморил
да търси ...
себе
си
ДЕСЕТТЕ БИВОЛА
от Куо-ан (Какуан)
в преразказ
на Ньоген Сендзаки и Пол Репс
илюстрации
Томикичиро Токурики
Просветлението, към което е насочен Зен, заради което съществува, идва от само себе си. Както и съзнанието, него в един момент го няма, в следващия го има. Но човекът като физическо същество крачи през елемента време, дори когато крачи в съзнанието си, влачейки крака и собствената си истинна природа. Тъй че дори и в Зен трябва да бъдат правени компромиси за признаване последователността на стъпките на осъзнаване, които водят към вечния миг на просветление.
Ето за това е тази книга. През XII век китайският наставник Куо-ан (Какуан) нарисувал десет бивола, изхождайки от образите на по-ранни даоистки биволи, и написал към тях коментарите в проза и стихове, преведени тук. Неговият вариант на историята е бил чист Зен, проникващ по-дълбоко от по-ранни версии, които завършвали с нищото на осмата картина. Оттогава тя е неизменен източник на вдъхновение за изучаващите Зен, като през вековете са правени многобройни илюстрации на биволите на Куо-ан.
Възпроизведените тук илюстрации са съвременна интерпретация на темата от Томикичиро Токурики, изтъкнат майстор на гравюри върху дърво от Киото, потомък на стар художнически род и притежател на чайната "Дарума-до" (Дарума е японското произношение на Бодхидхарма - името на първия патриарх на Зен). Неговите илюстрации на историята са толкова вдъхновяващо прями и наситени с неподвластен на времето смисъл, колкото вероятно са били и оригиналните картини на Куо-ан.
Следва преработка на част от предговора на Ньоген Сендзаки и Пол Репс към първото издание на техния превод:
Биволът е вечният жизнен принцип, истината в действие. Десетте бивола представляват последователните стъпки към осъществяването на собствената природа.
Тази поредица от стъпки притежава и днес същата мощ, както по времето, когато Куо-ан (1100-1200) я развива върху основата на по-ранни творби и създава своите изображения на бивола. Тук в Америка, осем столетия по-късно, ние вършим подобна работа, за да поддържаме бивола жив и бодър. (Същото е направил Токурики в Киото).
Вникването в творческия принцип надхвърля рамките на всяко време и пространство. "Десетте бивола" са повече от поезия, повече от картини. Те са откровение за духовното разгръщане, което следва и всяка от библиите на човешкия опит. Нека читателят, подобно на китайския патриарх, успее да открие следите от стъпките на своята потенциална същност и - с остена на собствената си цел в ръка, с каната вино на собственото си истинно желание - заскита по пазарищата за да просветлява другите.
1. В търсене на бивола
По пасбищата на този свят разгръщам, разгръщам тревите, бивола да намеря. Следвайки безименни реки, залутан сред кръстосани пътеки из далечни планини, с последни сили, с дух изчерпан - бивола не мога да намеря.
Дочувам само песен на щурци в среднощната гора.
Коментар: Биволът никога не е бил загубван. Какъв е смисълът да се търси? Единствената причина да не мога да го открия е че съм се отдалечил от истинната си природа. В хаоса от усещания не забелязвам дори следите от стъпките му. Далеч от дома, съзирам множество кръстопътища, но кой е правилният път, не зная. Корист и страх, добро и зло ме давят.
2. Откриване на следите
По брега на реката, в сянката на дърветата, стъпки откривам!
Дори под тревите уханни следите му вече съзирам.
Дълбоко в планинската пустош те ясно се виждат.
Насочил поглед към небето, внезапно виждаш носът ти къде се е криел.
Коментар: Прозрял в смисъла на учението, съзирам следите на бивола. И научавам, че както има много съдове, направени от един и същ метал, така и безброят същества и вещи е сътворен от онова, което изгражда и мен. Но ако не различавам една вещ от друга, как бих могъл да отлича вярното от лъжливото? Макар и още далеч от вратата, все пак съм намерил вече пътя.
3. Съзиране на бивола
Славеи да пеят чувам.
Слънцето припича, лек ветрец повява, зеленеят по брега върбите.
Бивол няма как тук да се скрие!
Кой огромната глава, могъщите рога би нарисувал?
Коментар: Щом дочуеш гласа, усещаш откъде идва. Щом се слеят шестте сетива, преминал си вратата. И с влизането съзираш главата на бивола! Усещане за единство - като сол във водата, цветът в боята. И най-дребното нещо не е отделно от собствената ти природа.
4. Улавянето на бивола
След борба страхотна го улавям.
Волята и силите му са неизтощими.
Ту към плато отвъд облачни мъгли се мята, ту в непроницаемо ждрело се скрива.
Коментар: Дълго време е прекарал в гората, но днес е в ръцете ми! Прехласването пред красиви гледки ми пречи да го направлявам. Закопнял за по-сладка трева, пак се защурва настрани. Умът му още е опърничав и необуздан. Ако искам да го покоря, трябва да вдигна камшика.
5. Укротяването на бивола
Камшикът и въжето трябват още - инак пак по някой прашен път ще кривне.
Щом го овладееш, става по природа кротък.
После, без да го завързваш, подчинява се на господаря.
Коментар: Възниква една мисъл и друга я последва. Когато първата мисъл извира от просветлението, всички следващи мисли са верни. Човек прави всичко невярно поради заблуда. Заблудата не идва от обективност, тя се поражда от субективността. Дръж здраво въжето с халката в носа и не позволявай и едно съмнение да възникне.
6. Яхнал бивола, у дома се завръщаш
Възсядам бивола и полека към дома се завръщам.
Флейтата ми приглася на вечерта.
В такт пляскам и поддържам незатихващия ритъм.
Който тази мелодия чуе, подхваща и той песента.
Коментар: Тази схватка свърши; загубено и намерено са уравновесени. Пея песента на селските дървари и свиря мелодиите на малките деца. Яхнал бивола, разглеждам облаците над главата си. Напред вървя, без да ме е грижа кой ми вика да се спра.
7. Да минеш отвъд бивола
Пристигам в къщи, яхнал бивола.
Спокоен съм. И биволът е време да почине.
Утрото настъпва.
В щастлива безметежност пред сламената си колиба, забравям за камшика и въжето.
Коментар: Законът е един, не два. Биволът е само временен обект. Както заекът в клопката, както рибата в мрежата. Както златото в рудата, както луната иззад облаците. Една пътека чиста светлина пътува през безконечното време.
8. Отвъд бивола и себе си
Камшик, въже, самият ти и биволът - всичко се слива в едно.
Това небе е тъй безкрайно, че никое послание не може да го опетни.
Снежинка сред бушуващия огън?
Да - следа от стъпките на патриарсите.
Коментар: Посредствеността се е изпарила. Съзнанието е чисто от ограничения. Не търся никакво просветление. Нито пък оставам там, където няма просветление. Тъй като не съм ни тук, ни там, око не може да ме съзре. И сто птици да посипят пътя ми с цветя, възхвалата би била безсмислена.
9. Достигане източника на всичко
Премного стъпки за възвръщане към изначалния извор.
По-добре да се бях родил сляп и глух!
Ето ме в истинското ми жилище, без грижа за каквото и да е отвън - спокойно тече си реката, червени цветове цъфтят.
Коментар: Истината е ясна от самото начало. В равновесието на покоя, безмълвно наблюдавам как формите се образуват и разпадат. Непривързаният към формата не се нуждае от реформиране. Водата е изумрудена, планината е тъмносиня, и аз виждам онова, което се създава и онова, което се руши.
10. Сред света
Бос и разгърден, смесвам се с тълпата разнолика на света.
Дрехите ми - парцаливи, прашни;
аз самият - винаги щастлив.
Дълголетие чрез магически средства не търся.
Но ето - мъртвите дървета оживяват пред мен.
Коментар: И хиляда мъдреци не могат зад моята врата да надникнат. Красотата на градината ми е незрима. Защо по стъпките на патриарсите да трябва да вървиш? Към пазара тръгвам с бутилката за вино, връщам се, подпирайки се на тоягата. Пазарища и кръчми обикалям и с погледа си просветлявам всеки срещнат.
