Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.07.2015 18:22 - Учен от НАСА: Суперкомпютър генерира реалността, в която живеем
Автор: budha2 Категория: Технологии   
Прочетен: 2044 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 14.07.2015 18:52

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
image                                                                                „Всичко, което някога сте направили или ще направите, може да е просто продукт на високо-интелигентен компютърен код. Всяка връзка, всяко чувство, всеки спомен може да са били генерирани от суперкомпютри.“ изказва своята страховита теория Ник Бостром, английски философ.

Той говори още, че реалността, която възприемаме може би е продукт на значително напреднала компютърна програма, всичко това много наподобява сюжета на филма „Матрицата“. И изненада – НАСА заявяват, че са съгласни с него, шах и мат!

Д-р Бостром пише в своя статия, че напреднала извънземна раса държи умишлено човешката раса, в нещо което той описва като „цифрово лишаване от свобода“ (затвор).

SP: Нищо ново не казва д-р Бoстром, все пак има лек напредък в това, че хората бавно започват да се осъзнават в какво се намират.

Според него тези извънземни или супер-хора използват виртуална реалност за да симулират време и пространство.

Учения от НАСА – Рич Терил, директор на центъра за еволюционно изчисление и т.н., смята, че д-р Бостром може би е попаднал на нещо.

Говорейки пред „Vice” учения от НАСА казва: „В този момент най-бързите компютри на НАСА имат скорост която е някъде от около два пъти скоростта на човешкия мозък... ако направите прости калкулации, използвайки закона на Мур (който приблизително твърди, че компютрите удвояват своята мощност на всеки две години), ще откриете, че тези суперкомпютри в рамките на едно десетилетие, ще могат да изчислят един цял човешки живот от около средно 80 години – включително всяка една мисъл, измислена през този период – в рамките на един месец.“

Express.co.uk пише:

„В квантовата механика, частите не разполагат с определено състояние, докато те не бъдат наблюдавани. Теоретиците са прекарали много време в опити да си обяснява как се случва това. Едно от обясненията е, че ние живеем в симулация, виждайки това което искаме да видим, когато имаме определена нагласа.“

SP: “Виждаме това, което искаме да видим“ обяснява симулацията, която изживяваме, всеки вижда нещата под различен ъгъл и се опитва да твърди, че неговата реалност е най-действителна. Може би това е ядрото на множеството конфликти, както на външно така и на вътрешно ниво. Краткото име на тази симулация е Игра.

„Това, което намирам за вдъхновяващо е, че дори и да сме в симулация с заложени в нея определени порядки предвидени в различните нива, някъде нещо се е случило с първичния модел на симулацията и сякаш, тя се е бъгнала, за да се случи това което се случва с нас – и това е „готино“.“

SP: Във филма „Матрицата“, агент Смит след като е заловил Морфей му описва първата матрица по следния начин:

„Знаеш ли, че първата Матрица бе проектирана да е идеален човешки свят, без страдания, в който всички са щастливи. Това беше катастрофа. Никой не възприе програмата. Изгубихме цели реколти. Някои смятат, че не сме имали програмен език, за да опишем вашия съвършен свят. Но аз смятам, че като вид човешката раса определя кое е "реално" чрез мизерията и страдания. Така съвършеният свят стана сън... от който вашият примитивен мозък все опитваше да се събуди. И Матрицата бе прекроена в това... върхът на вашата цивилизация. Казвам "вашата", въпреки че откакто ние започнахме да мислим вместо вас, тя стана "наша". Което е и същността на нещата.“

Идеята, че нашата Вселена е една фикция, генерирана от компютър със написан source code, разрешава редица несъответствия и мистерии около космоса.

Първият парадокс на Ферми – предложен от физика през 1960 година – гласи: „Размерът и възрастта на вселената предполагат съществуването на много технологично напреднали извънземни цивилизации. Обаче това убеждение е в противоречие с липсата на доказателства, които да го подкрепят.“

„Къде са всички?“ пита г-н Ферми.

SP: Навсякъде около нас г-н Ферми! Това, че не ги виждате с ограниченния си зрителен апарат, подмомаган от редуциращия мултиизмерната реалност орган – мозъка, е огромен пропуск във парадоксите ви :)

Разбира се не всички са съгласни с тази теория за виртуалната матрица, един от тях е професор Питър Миликан, който преподава философия и компютърни науки в Университета Оксфорд, та той смята, че тази хипотеза за виртуалната реалност е погрешна.

“Теорията изглежда се базира на предположението, че „свръхсили“ ще направят всичко това точно както ние бихме го направили“ заявява той.

„Ако те мислят, че този свят е симулация, тогава защо не допускат, че тези „свръхсили“ - намиращи се извън симулацията – ще бъдат ограничени методически и мисловно като нас хората?“

„Не можем да направим заключение, че тази решетъчна структура е доказателство за симулирана реалност, само защото нашите методики за симулация включват решетка.“

image

С някои съкращения: http://www.express.co.uk
- See more at: http://spectator-bg.blogspot.                                                                                                   image                                                                        Фзиците отдавна доказаха приложимостта на холографския принцип на устройство на Вселената в нашето пространство.
Възможно е всички ние да живеем в гигантска холограма, а триизмерността на пространството да е само илюзия, става ясно от статия в ScienceDaily.
Повечето хора не се съмняват, че живеем в триизмерно пространство. И все пак една от най-перспективните хипотези на теоретичната физика гласи, се нашата Вселена е само проекция на два едномерни процеса на огромния космически хоризонт.
Досега тази хипотеза не е прилагана към нашата Вселена, но екип физици от Виенския технологичен университет са доказали, че това е възможно.
Лесно можем да си представим холографската Вселена, ако я сравним например с холограмата на банкова карта – двуизмерната рисунка изглежда обемна, тоест триизмерна. Тя се състои от два едномерни слоя, които създават илюзията за триизмерен обект. Нашата Вселена може да е устроена точно по същия начин.
Тази идея е изказана през 1997 г. от физика Хуан Малдасена (Juan Maldacena), който е обединил гравитационната физика на пространство-времето с квантовата теория на полето.
Същността на идеята на Малдасена е в това, че гравитационните явления и поведението на квантовите частици в тримерно пространство може да се опишат с помощта само на две пространствени измерения. По-просто казано, теорията допуска възможността две плоскости да изглеждат като триизмерно пространство.
Независимо че идеята на Малдасена е породила повече от 10 000 научни работи на тема холографска Вселена, и досега тя остава чисто теоретично направление на физиката. Става дума за това, че холографският принцип може да се приложи само към отрицателно изкривено пространство – така нареченото анти-Деситерово пространство.                                                                                                                                              Това пространство изобщо не прилича на нашата Вселена и има доста своеобразни свойства. Преди всичко то е отрицателно огънато и всеки предмет, хвърлен в него, в крайна сметка ще се върне при хвърлящия. Очевидно нашата Вселена се отличава от анти-Деситеровата, по-конкретно на астрономически разстояния тя има положително изкривяване.
Австрийските учени, съвместно с изследователи от Единбургския университет, Харвард, IISER, Масачузетския технологичен институт и университета на Киото в продължение на три години се опитвали да приложат принципите на холографската Вселена към нашето пространство.
За тази цел било необходимо да се създаде математически проверена теория на гравитацията, която не изисква използването на екзотичното анти-Деситерово пространство.
В крайна сметка такава теория била създадена, за което свидетелства статия, публикувана в изданието Physical Review Letters. По такъв начин за първи път теория потвърждава приложимостта на теорията на холографската Вселена към нашето пространство.
Накратко същината на изчисленията на учените е в следното: ако квантовата гравитация в плоско пространство позволява „холографските“ изчисления по стандартната квантова теория, то трябва да има физически явления, които да се изчисляват в двете теории. Едно от тези явления е квантовото заплитане, което трябва да се прояви в теорията на гравитацията.
Когато квантовите частици са заплетени, те не могат да бъдат описани поотделно, а образуват единен квантов обект, дори ако се намират далече един от друг.                                                Съществува мярка за количеството заплитания в квантовата система, наречена „ентропия на заплитането“.
Учените за първи път са успели да докажат, че тази ентропия на заплитането приема еднакви стойности в квантовата гравитация на плоското пространство и малките размерности на квантовата теория на полето.
Изчисленията потвърждават предположението, че холографският принцип може да бъде реализиран в плоски пространства.
С други думи, нашата Вселена може да е холограма, макар че и не е задължително да е така – учените засега са открили само, че това не противоречи на законите на физиката.               megavselena.bg/                                                                                                                                          image                                                                          Уникален експеримент, наречен Холометър,събира данни, които ще трябва да отговорят на някои фундаментални въпроси относно нашата Вселена, включително и въпроса, дали не живеем в холограма.
Експериментът се провежда в Националната ускорителна лаборатория Ферми към Министерството на енергетиката на САЩ.
Представете си следната аналогия: Героите от едно телевизионно предаване не осъзнават, че техният тримерен свят се изобразява само в две измерения върху телевизионния екран. Възможно е ние също да не осъзнаваме, че нашето тримерно пространство е просто една илюзия.
Всъщност информацията относно всичко в нашата Вселена би могла да бъде кодирана върху миниатюрни двумерни носители.
Приближете се до телевизионния екран – ще видите пикселите, малки точки, оформящи изображението, което изглежда гладко, когато сте на по-голямо разстояние. Учените смятат, че може би информацията за Вселената се съдържа също в такива „пиксели“.
Размерът на един такъв пиксел на пространството е приблизително 10 трилиона трилиона пъти по-малък от размера на атома (~1E-35 m). Това е така наречената Планкова дължина.
„Искаме да разберем дали пространство-времето се квантува подобно на материята“, казва Крейг Хоган, директор на Fermilab’s Center for Particle Astrophysics и разработчик на теорията за холографския шум.
„Ако видим нещо, то напълно ще промени идеите ни за пространството, които използваме от хилядолетия.
От квантовата теория е известно, че е невъзможно да знаем едновременно точното местоположение и точната скорост на субатомните частици. Ако пространството е двумерно дискретизирано и имаме ограничена информация за местоположението на обектите, то тогава пространството само по себе си ще е подвластно на същата тази неопределеност.
Точно както веществото продължава да трепти (като квантови трептения) дори и при абсолютната нула, така и пространството трябва да има своеобразни „вградени“ вибрации дори и в своето най-ниско енергийно състояние.
По същество експериментът изследва докъде се разпростира способността на Вселената да съхранява информация. Ако съществува множество от малки (но крайни) числа, които описват кое къде се намира, то тогава може да се стигне до един предел, отвъд който е принципно невъзможно да се получи повече информация за дадено местоположение.
Холометърът на Фермилаб, или холографският интерферометър, е инструмент за тестване на този предел. Холометърът е най-чувствителното, създавано някога, устройство за измерване на квантовия „танц“ на самото пространство.
Сега, работейки на пълна мощност, Холометърът използва двойка интерферометри, разположени близко един до друг. Всеки от тях работи с лазер с мощност 1 киловат (еквивалент на 200 хиляди лазерни показалки). Лазерният лъч се разделя на два лъча, които се разпространяват по две перпендикулярни рамена, всяко от които с дължина 40 метра.
В края на рамената лъчите се отразяват и се връщат обратно към разделителя, където се сливат пак в един лъч, създавайки флуктуации в яркостта на този лъч, ако е налице движение. Изследователите анализират тези флуктуации, за да видят дали разделителят се движи по определен начин, воден от квантовия танц на пространството.
Предполага се, че „холографският шум“ ще се наблюдава на всякакви честоти, но предизвикателството пред учените е да не бъдат заблудени от други източници на вибрации.
Холометърът проверява за достатъчно високи честоти – от порядъка на мегахерци. По този начин е малко вероятно да възникват проблеми с движенията на обикновената материя. Всъщност основният фонов шум е свързан повече с радиовълните, излъчвани от близко разположените електронни уреди. В експеримента е предвидено идентифициране и елиминиране на шума от подобни източници.
„Ако открием шум, който не можем да отстраним, тогава може би ще сме засекли нещо нещо фундаментално – шум, вътрешно присъщ на пространство-времето“ – казва физикът от Фермилаб Аарон Чоу, водещ учен и мениджър на проекта Холометър.
„Това е вълнуващ момент за физиката. Един положителен резултат ще отвори изцяло нов път за изследвания относно начина, по който работи пространството.“  
                                                                                                                                                >   Из реалността на холограмата...                



Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 8685533
Постинги: 4190
Коментари: 1130
Гласове: 1577
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031